вторник, 19 май 2015 г.

Наблюдавайте стойката на детето


Наблюдавайте стойката на детето !


Гръбначните изкривявания не са само естетически въпрос. В най-леката си степен едно гръбначно изкривяване може да причини лесна умаряемост и неопределено усещане за дискомфорт, което да изнерви детето и да го направи капризно и кисело. Началните форми са напълно обратими и много лесно могат да се корегират с прости и лесни за изпълнения упражнения за засилване на мускулатурата и подобряване на стойката. Със засилване на изкривяването се увеличават и нелагоприятните му отражения върху общото състояние на детето и на функцията на отделни органи и системи. Естествено първо започва да страда гърбът- промяната в разположението на прешлените един спрямо друг води до неравномерно разпределение на тежестта върху тях и спомага за т.н. ошипяване- състояние което допреди години беше типично старческо изменение в днешни дни се превръща в нещо обичайно дори в значително ранна възраст. Това води допритискане на нервите излизащи от гръбначния стълб, а от там - схващания на мускулите инервирани от тези нерви, болка и скованост, затруднено движение, промяна в стойката. Неправилното положение на тялото увлича и положението на главата, по този начин се изгражда индиректна вртзка между гръбначно изкривяване и проблеми със зрението- късогледство, кривогледство и пр. В още по- напреднали стадии се стига до изтръпване на крайниците (пак поради притискане на нервни влакна) намалена мускулна сила, нарушена координация на движенията. Както знаем ребрата са захванати в единия си край за гръбначния стълб. Така че когато той е усукан и наклонен на една страна увлича след себе си и ребрата като по този начин се деформира целия гръден кош. От това първо започва да страдат белите дробове а по-късно и сърцето. Често гръбначното изкривяване довежда и до плоскостъпие, което от своя страна променя походката и води до неравномерно разпределение на тежестта върху краката и така започват и болките в коленните и тазобедрените стави. Изкривяването на гръбначния стълб е и почти сигурна предпоставка за настъпване на дикопатия и дискова херния на по- късен етап.
Всичко това са само малка част от всички неприятности до които води едно гръбначно изкривяване. И тук в пълна сила действа принципът, че най- доброто лечение е НЕДОПУСКАНЕТО на започващ подобен процес.Профилактиката се превръща постепенно в медицината на бъдещето. Така че мили майки обръщайте внимание на стойката на децата си. Имайте в предвид, че изкривяването може да настъпи както в предно-задна посока- кифоза (т.е. прегърбване напред) така и в странична посока – сколиоза. Наблюдавайте нивото на раменете на децата си- те трябва да са разположени симетрично едно на друго, седалишните гънки също трябва да са еднакви при двете крачета, походката трябва да е ритмична и гъвкава (без накуцване или накланяне на една страна). Най- добре състоянието на гръбначния стълб може да определи лекар ортопед или кинезитерапевт, затова периодични консултации и прегледи са най- интелигентното отношение към здравето на децата ни. А иначе мерките за предотвратяване на изкривяване са известни- изправена стойка при седеж, без гледане на телевизия в легнало положение, носене на раницата на двете рамене и спорт, спорт, спорт. Най- подходящото физическо наоварване за поддържане на гръбната мускулатура в безупречно състойние както и за корегция на вече настъпило изкривяване е плуването и туризмът. На много места най-вече в големите градове има центрове и салони където се провеждат занятия по изправителна гимнстика, или се дават консултации за упражнения които съвсем спокойно могат да се изпълняват в домашни условия. В България от няколко години вече има и внос на т.н. швейцарски топки, подходящи както за упражнения така и като отличнен заместител на стола.
Тянхата сферична форма не позволява на човек да се изкриви в някоя посока т.к. веднага поддават и може да се изплъзнат из под вас. Това принуждава седящият в началото волево а в последствие с изграждането на навик и несъзнателно да поддържа сам правилна изправена позиция на тялото дори при много продължително седене.
 
 С две думи в пряк и преносен смисъл научете децата си да ходят с гордо изправена глава!!!



сряда, 25 септември 2013 г.

Чревна флора


Нашият вграден здравен "асистент", чиято помощ не използваме целесъобразно




Чревна флора
Четиво за 14 минути
Малко повече информация за тези невидими труженици в храносмилателната ни система и тяхната важна роля за нашия здравословен статус - кои са те и какви функции изпълняват? Можем ли с поддържането на техния баланс да избегнем състояния като дисбактериоза, да облекчим някои оплаквания и да се опитаме да подобрим изцяло здравето си?
В долните отдели на храносмилателната система на хората и някои групи животни съжителстват множество различни по вид и брой микроорганизми. Прието е всички те да бъдат назовавани с общото понятие "чревна микрофлора", тъй като сами по себе си участват в образуването на своеобразна екосистема в границите на тънкото и дебелото черво.
Храносмилателните органи са "мирно" населени от огромен брой различни микроби, голяма част от които представляват съвсем естествен и здравословен компонент на нашето тяло. Тези бактерии съществуват в така наречените мутуалистично и коменсиалистични взаимоотношения (коменсиализъм-биотично взаимоотношение между два индивида, при което само единият извлича полза, а за другия няма резултат) с хората, които се явяват техни гостоприемници.
За разлика от паразитирането, мутуализмът е вид ползотворно екологично взаимоотношение, при което различните индивиди имат взаимна положителна изгода от съвместното си съществуване в една среда – в случая – храносмилателния тракт.
Към момента не са проучени абсолютно всички видове микроби, които формират чревната микрофлора. От досегашните изследвания се знае, че общият им брой е внушителен – изчислено е, че в червата са концентрирани около десет пъти повече бактериални клетки (~1014), отколкото е броят на клетките, изграждащи целия ни организъм.
Разпространението на бактериите в тях се увеличава постепенно в посока от стомаха към дебелото черво. В стомаха и дванадесетопръстника има около хиляда бактерии/грам вътреклетъчно съдържимо (поради киселата среда на стомашния сок).
В тънкото черво тези цифри нарастват до 104-107 бактериални клетки/грам и достигат своя максимум в дебелото черво, където приблизителната им численост е около 1011-1012 микробни клетки/грам. Такава динамика в разпределението на бактериите има и на видово равнище в напречен и надлъжен план. Вътрешната лигавица на червата граничи с чревната кухина (лумен) посредством пласт от слизеста материя (мукоза).
Индивидите, които се развиват във вътрешното пространство на чревния канал се различават по вид от тези, които обитават слузестия слой (мукоза) и тези, които живеят върху самата лигавица. В този смисъл можем с пълно основание да говорим за един самостоятелен вътрешен свят.
В чревния тракт освен доминиращите прокариотни бактерии присъстват още ограничен брой микроорганизми от царства Eukarya и Archaea. Болшинството от тях са анаеробни (развиват се в безкислородна среда). Все още е трудно да се изучи цялото видово разнообразие, тъй като не всички открити видове са подходящи за култивиране.
Чревната микрофлора на бебетата е богата на микроорганизми от родовете Staphylococcus, Streptococcus, Bifidobacterium и Enterobacteria. Различни филогенетични проучвания показват, че чревната микрофлора при възрастните се състои основно от представители на родовете Bacteroides, Eubacterium, Clostridium и Ruminococcus.

Произход на чревните микроорганизми

Предполага се, че микробните популации се пренасят от майчиния организъм в детето още при раждането. Смята се, че именно тогава започва първичното заселване на организма с тях. Доказателство за това е сходството в бактериалния състав между чревната микрофлора на новороденото и микрофлората във вагиналния канал на майката, през който става пренасянето им.
Други изследвания потвърждават такива прилики и в храносмилателния тракт на двата индивида. Храносмилателният канал на плода преди раждането не е колонизиран от бактерии. Запълването му с такива става постепенно след раждането. До навършване на първата годинка на малкото чревният микробен състав е по-опростен и малоброен, а след една година видовото разнообразие и числеността им се увеличават.

Връзки между функционирането на чревните микробни съобщества и физиологичните процеси в организма

Предполага се, че комуникацията между представителите на микрофлората, клетките на чревната епителна тъкан и патогенните микроорганизми става на ниво сигнални молекули.
Роля във възпалителния процес – в зависимост от имунологичния статут на гостоприемния организъм някои бактерии изпълняват сигнална и имуномодулаторна функция, участвайки в предизвикването на про- или противовъзпалителна реакция на местно ниво.
При ферментация с участието на някои чревни микроби се образуват междинни съединения, които служат като източник за по-нататъшното формиране (генна експресия) на антибактериални пептиди с бактерицидно действие. Други директно произвеждат вещества с антимикробно действие. Според някои данни намаленото производство на такива продукти е предпоставка за развитието на инфекциозни болести като болест на Крон.
Унищожавайки патогенни бактерии, микробите от чревната флора играят важна роля в поддържането на равновесие между "добри" и "лоши" микроорганизми чрез регулиране на тяхната численост.
Чревната флора играе важна роля в развитието на имунната система. Тестове с експериментални животни с премахната чревна микрофлора показват дефицит на ключови компоненти от нормално функционираща имунна система, които са налични в индивиди със стандартен микробен състав на храносмилателния тракт. Освен това микрофлората служи и като физическа бариера за възпиране на болестотворните микроби на локално ниво.
При подобни опити, но с акцент не само върху имунната система, се установяват отклонения от нормалното развитие в структурно и функционално отношение на тестваните организми и в други анатомични системи (сърдечно-съдова, ендокринна, нервна). Някои учени предполагат, че статутът на тази своеобразна микробна система в нашия организъм влияе и върху протичането на съвсем отдалечени процеси като промените в настроението, поведението и апетита.
Доказано е, че тя може да въздейства върху естествените невроендокринни механизми за контрол над стреса и болковите усещания. Най-вероятно това става с препредаване на сигнали от бактериите към главния мозък посредством вегетативни неврони или с промяна на нивата на някои сигнални молекули в централната нервна система.
Не трябва да се забравя, че храносмилателните органи са богато снабдени с многобройни нервни окончания. Оттук идва и хипотезата на много изследователи за връзка между патогенни микроорганизми и състояния като депресия, афективни разстройства и синдром на дразнимото черво (IBS).
Установено е, че някои видове бактерии влияят върху образуването на генетични продукти, които вземат участие във важни процеси в червата: усвояването на хранителните частици, укрепването на чревната мукозна бариера, лекарствения метаболизъм, изграждането на кръвоносни съдове в областта, узряването на чревната лигавица на новороденото в следродилния период и възстановяването й при настъпили увреждания. Участват и в обработката на несмлени хранителни частици (растителни полизахариди).
Научен анализ от 2009 г., базиран на серия от проучвания доказва, че популациите от някои бактерии (например бифидобактерии) могат да се увеличат с прием на кръстоцветни зеленчуци, чиито градивни компоненти са обработвани именно от тях.
За чревната микрофлора може спокойно да се говори като за отделен самостоятелен орган в човешкото тяло.
Въпреки това изграждащите я миниатюрни работници са в постоянно и пряко взаимодействие най-вече със заобикалящата ги среда (тъкани, телесни течности).

Принос на чревната микрофлора върху появата и развитието на някои болестни състояния

При дисбаланс в хомеостазата на чревната мукоза, породен от антибиотично лечение или нашествие на чуждородни агенти в организма (бактерии, вируси), е възможно да се стигне до инициирането на възпалителен процес с произтичащите от него неразположения и усложнения. Последствията варират по мащаб и степен на поражение – от възпалително заболяване на червата до по-сериозни увреждания в други органи.
Широкоспектърните антибиотици унищожават цялата бактериална култура, включително и безвредните микроби. Ефектът от това е деструктивен и дълготраен. Поради дисбактериозата, която се получава в такива моменти, опасността от инфектиране с други патогени като салмонела нараства.
Вследствие на терапия с антибиотици може да се стигне до така наречената антибиотик-асоциирана диария, която се дължи на патологичен свръхрастеж на Clostridium difficile в храносмилателния тракт за сметка на нормално присъстващите микробни видове.
В болнична обстановка има вероятност от заразяване с резистентни ентерококи. И в двата случая, според проучванията, приемането на пробиотици на бактериална или друга основа облекчава неразположението и намалява честотата на диарийните епизоди, както и риска за появата им.
При проникване на чревни патогени през слузестата обвивка е възможно да се унищожи част от полезната микрофлора като резултат от бурна и неадекватна автоимунна реакция. При такива условия може да се стигне до усилено развитие на  някои от бактериите в нея, които са потенциално патогенни (Enterobacteriaceae). Някои ротавируси също засягат пряко определени бактериални видове (Bacteroides spp) при инфектиране.
Последното успешно може да бъде третирано с пробиотици. В някои случаи синдром на дразнимото черво (IBS) се развива след прекарана чревна инфекция. Бих искал да споделя известен личен опит в тази насока. В ранна детска възраст съм боледувал двукратно от салмонелоза и от вече около две години съм диагностициран официално от гастроентеролог с IBS.
Тоест, по мое лично мнение може да се говори за такава зависимост. Мускулните свръхконтракции, характерни за това разстройство, могат да бъдат успокоени с приемане на живи бактериални култури.
  • Инфекциозни чревни заболявания – язвен колит, болест на Крон. Точните причини за появата им не са изяснени. Смята се, че това са разстройства, резултат от ненормален имунен отговор (предполага се, че се дължи на генетични дефекти във функцията на слузната бариера и аномалии в регулацията на имунния отговор). Въпреки че тъй наречените коменсиални бактерии не са пряко отговорни за възникването на такива възпалителни процеси и не са първопричината за тях, доста често се откриват клетки на някои патогенни щамове (редноносни генетични вариации на иначе не-вредни бактерии) у пациенти с такива заболявания. Имунната система е така програмирана, че толерира бактериите, но реагира веднага след проникването им през чревния епител. Приема се, че те са въвлечени в патогенезата (генерирането на вредни за тялото ефекти) на такива болести при определени условия. Няколко проучвания демонстрират положителни ефекти върху възпалението при някои видове колит след употребата на пробиотици и витамин D. При по-сериозните случаи обикновено се използват антибиотици.
  • Рискове от неопластични заболявания – при нарушена сигнална комуникация около мукозната бариера е възможно да се стигне до по-големи тъканни увреждания и тяхното регенериране да се съпровожда от злокачествено израждане на чревния епител. Пациенти, страдащи от възпалителни заболявания на червата, са с по-висок риск от такава заболеваемост. Други евентуални предпоставки за подобна опасност биха били директното цитотоксично действие на някои микробни видове и вредни метаболитни продукти, получени от дейността на някои бактерии. Чревната флора на пациенти с такива заболявания е по-богата на някои представители на видовете Clostridium spp., Bacteroides, Bifidobacterium spp. Интересно е, че хора, в чиято флора доминират млечнокисели видове (Lactobacillus spp., Eubacterium aerofaciens), са изложени на по-малък риск от развитието на карцином на дебелото черво. Според друга теория по-висок риск от такива заболявания има при употребата на храни с богато съдържание на животински протеини. Предполага се, че това се дължи на водородния сулфид, който се получава след разграждането на аминокиселините и е с цитотоксично и карциногенно действие. Като краен продукт от катаболизма на белтъците с помощта на метанообразуващи бактерии може да се получи и метан, който е по-безвреден в това отношение. Именно чрез подобен алтернативен подход би могъл да се избегне рисковият метод за разграждане на протеините и то да се обезопаси изкуствено с промяна на работата на чревните микроби в посока формиране на метан. Някои проучвания показват положителното въздействие от приема на пробиотичен препарат+инулин върху неутрализирането на предракови състояния (aberated crypt foci).
  • Холелитиаза (камъни в жлъчката) – чревната микрофлора може да бъде непряко замесена в развитието на подобни заболявания, тъй като е участник в регулацията на някои важни физиологични процеси, касаещи жлъчния мехур.
  • Чернодробни болести - във фекалните проби на пациенти с цироза обикновено са по-ниски нивата на бактерии от род Bifidobacteria. Според едно изследване върху хора с усложнения от цироза (минимална чернодробна енцефалопатия), половината пациенти се възстановили след прием на синбиотици, богати на Lactobacilli.
  • Затлъстяване – установено е, че чревната флора при хората с наднормено тегло се характеризира с понижено съдържание на представители от видовете Bacteroides и повишено на такива от Firmicutes. Тази зависимост е неизбежна, тъй като чревната флора пряко участва в регулацията на енергийния метаболизъм. У хора със затлъстяване се откриват по-високи нива на ензими, разграждащи полизахаридите, които се синтезират от чревните бактерии. Това от своя страна предразполага и към повишено наслагване на мазнини, тъй като повишените нива на енергия, освободена от разграждането на полизахаридите се отлагат в мастните депа. Храненето в обществата от развитите държави благоприятства развитието на промени в микробното равновесие и оттам затлъстяване по гореописания механизъм.
  • Алергични реакции – на база на клинични данни се предполага, че при нарушен оптимален състав на чревната микрофлора вследствие на антибиотично лечение и спецификата на хранене в индустриализираните общества са възможни отклонения в имунологичната толерантност на чревната слуз. Това от своя страна е предпоставка за развитието на различни алергични прояви. С това се обяснява увеличената честота на случаи на затруднено дишане (с хрипове) при малки деца, третирани с антибиотик през първата година.
  • Диабет I тип – инсулинозависимият захарен диабет е автоимунно заболяване, чиито прояви се получават вследствие на унищожаване на инсулин-произвеждащите бета клетки в панкреаса от T-клетки. Този синдром е свързан и с промени в състава на стомашно-чревната микрофлора. Изследвания върху опитни плъхове демонстрират успешно повлияване на болестта и рисковете за възникването й с прилагане на антибиотици. При индивидите, които развиват диабет 1 чревната флора е обогатена с видове от Bacteroides.
  • Аутизъм – според някои данни съществува връзка между чревната микрофлора, прием на антибиотици и аутизъм. Хипотезата за тази взаимовръзка се основава на предположенията, че е възможно появата на болестта да се предизвиква от специфични микроорганизми и свръхрастеж на популации от невротоксин-продуциращи бактерии.
След като се убедихме, че чревната флора е неотменима част от нашия организъм и участва в редица процеси от жизнена необходимост, то би следвало, поддържайки баланса й, да я използваме като един полезен инструмент за профилактика на нашето здраве и като спомагателен терапевтичен подход при необходимост.
За целта могат да се използват хранителни добавки, богати на млечнокисели бактерии, млечни продукти (кисели млека), кръстоцветни зеленчуци (зеле, карфиол, броколи). Разбира се, такива промени в диетата следва да се правят при поносимост и след консултация със специалист. 




Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/4627_chrevna-flora#ixzz2fydEett5


Автор:
Ясен Тодоров



сряда, 11 април 2012 г.

Lactobacillus Bulgaricus (Лактобацилус Булгарикус)







Повечето хора дори не предполагат, но храносмилателната ни система всъщност прилича на бойно поле. В ежедневна битка влизат токсините, опасните вируси и бактерии със защитните сили на организма и „приятелските” бактерии.

Приятелски наричаме всички микроорганизми, които обитават стомашно-чревния ни тракт и не само че не ни пречат, но и спомагат за осъществяването на редица функции в организма. Една такава бактерия е Lactobacillus Bulgaricus. Тя най-често се среща в българското кисело мляко и швейцарските сирена, но може да бъде открита и в други млечнокисели продукти, където успешно съжителства с такива пробиотични бактерии, каквито са бифидобактериите.

Според редица проучвания бактерията L. Bulgaricus се оказва особено издръжлива на вредни въздействия. По тази причина тя е особено добър помощник в борбата с увреждащите агенти в гастроинтестиналния тракт. Корейски и американски изследователи, независимо един от друг, са установили, че лактобацилът издържа в среда с много висока киселинност. Това го прави способен да премине през стомаха, където киселинността е особено висока, и да продължи към червата, където е неговата област на действие.

Освен в кисела среда, бактерията показва голяма устойчивост на ниски температури, токсини и всевъзможни други вредни въздействия.

Когато попадне върху чревната лигавица, лактобацилът започва да се размножава. Чрез процесите на делене броят бактерии в червата нараства, а по-големият брой лактобацили носи повече ползи за организма. L. Bulgaricus отделя естествени антибиотици, които потискат растежа на опасните микроорганизми в тялото ни. Освен това той се „конкурира” с тях за място. Чисто механично, лактобацилите образуват покритие върху лигавицата подобно на всички други пробиотици, като по този начин не позволяват на неприятелските микроорганизми да се заселят върху нея.

С всички описани действия лактобацилите спомагат за подсилване на имунитета ни. Освен това наличието им в стомашната лигавица значително подобрява усвояването на хранителните вещества от нея.


http://www.kiselomliako.bg



Пробиотиците в лечението на язва на стомаха





Пробиотиците в лечението на язва на стомаха

Според британско проучване пробиотиците могат да помогнат в лечението на пациенти с язва на стомаха. При 90% от пациентите с язва се установява наличието на бактерия, наречена Helicobacter pylori. Приемът на пробиотици потиска растежа на тази болестотворна бактерия и подобрява здравословното състояние според британския доклад.

Проучването е проведено с Lactobacillus rhamnosus GG, пробиотична бактерия, обичайно част от флората на стомаха и червата, която се използва и в производството на някои видове млечнокисели продукти и сирена. Приeмът на L. rhamnosus потиска растежа на Н. рylori и повлиява благоприятно състоянието на стомашната лигавица.

В изследването са взели участие 172 пациенти с язва на стомаха. Пациентите са на възраст между 22 и 56 години, в почти равно съотношение на мъже и жени. След 4 седмици прием на пробиотици, включени в менюто два пъти дневно, се установява, че броят на болестотворните бактерии е силно намалял при 78% от пациентите.

Наред с това участниците в проучването съобщават за субективни признаци на подобрение – намалял стомашен дискомфорт, свързан с храненето, отслабване на оплакванията, свързани с болки и киселини.

Оказва се още, че пробиотиците са „умни“ бактерии. Най-силно се развива тяхната колонизация, т.е. броят им е най-голям в областта около язвата.

Учените предполагат, че механизмите, по които пробиотиците подпомагат борбата със стомашната язва, са няколко – от една страна, те потискат бактериалния растеж, от друга, смята се, че произвеждат протеин, ускоряващ задравяването на язвата.


http://www.kiselomliako.bg



Бифидобактериите и нашето здраве


Бифидобактериите принадлежат към рода Бифидус. Имената на отделните представители се формират от името на рода и едно второ име за конкретния вид, напр. Bifidus Infantis. Прието е обаче името на рода да се отбелязва само с първата буква и точка след нея. Бифидобактериите са част от „добрите” бактерии в човешкия стомашно-чревен тракт. Те присъстват в нормалната флора на всеки здрав човек.

Както можем да предположим, щом природата ги е „заселила” там, то определено имаме нужда от тях.

През последното десетилетие се отделя особено внимание на проучванията, посветени на бифидобактериите. Тяхната роля доскоро не беше напълно изяснена и мястото им в ежедневното ни меню беше неясно.

Както всички други бактерии, и бифидобактериите се делят на отделни подвидове. Оказва се, че всеки подвид си има собствена роля и повлиява най-добре конкретен процес в организма ни.

Така например учените от Университета в Манчестър установяват, че за подобряване на Синдрома на раздразненото черво (Irritable Bowel Syndrome – IBS) най-добро действие има B. Infantis, B. Breve и други популярни бифидобактерии, които намират приложение в хранителната промишленост. Връзката между повлияването на атопичния дерматит и приема на B. Pseudocatenulatum е установена от японски учени. Децата, консумиращи продукти с наличието на такива бактерии, имат много по-леки прояви на атопичен дерматит.

Хранителните ни навици определят в известна степен кой подвид бифидобактерии ще се развият в гастроинтестиналния ни тракт. Така например при естествено кърмените бебета доминира броят на B. Bifidum. Сред бебетата, хранени с адаптирано мляко, по-голяма е колонията на B. Pseudocatenulatum.

Някои бифидобактерии, които се използват в хранителната промишленост, не се размножават в червата. Те имат изключително полезен ефект, но той може да бъде постигнат само чрез постоянен внос на бактерии с храната.

Именно в тези данни се корени бъдещето на проучванията на бифидобактериите – кой, как и колко бактерии да приема с храната си, в зависимост от индивидуалните си нужди и здравословно си състояние.

Свойствата на бифидобактериите ги отличават като едни от най-големите „помощници” в гастроинтестиналния тракт. Подобно на другите пробиотици те подсилват имунитета, заздравяват чревната лигавица, подпомагат стомашно-чревния комфорт.


http://www.kiselomliako.bg





понеделник, 9 април 2012 г.

Listeria monocytogenes




Какво представлява листерията?

Листерията е вид бактерия, която се открива навсякъде в почвата, подземните води и растенията. Зеленчуците могат да се заразят от почвата или от натуралните торове. Животните и хората могат да пренасят листерията в телата си без да се разболяват. Микроорганизмът е бил открит както в различни сурови храни-меса и зеленчуци, така и в обработени храни, които са заразени след обработката-студени месни деликатеси, меки сирена. Повечето инфекции при хората се получават от приемането на заразени храни.

Повечето хора не са под заплаха от листериоза. Но някои групи хора попадат в рисковата група, защото са по възприемчиви към листериозата. Освен бременните жени и неродените им деца и новородените, в групата са и възрастните хора, хора със занижена имунна система след лечение на рак, СПИН, диабет, бъбречни заболявания и други. Хората от тази рискова група могат да сведат риска да се инфектират с листериоза до минимум, като спазват някои правила при приготвянето и съхранението на храната си.

Защо листериозата е особено опасна за бременната и бебето?

Хормоналните промени по време на бременността карат имунната система на жената да отслабне и тя става по-податлива на листериозата. Според Центъра за превенция и контрол на инфекциите, вероятността бременна жена да се инфектира от листериоза е около 20 пъти по-голяма отколкото при друг възрастен здрав индивид. На практика една трета от случаите на листериоза са регистрирани при бременни жени. Листериозата може да се предаде на плода чрез плацентата дори и ако майката не показва никакви признаци на инфекция. Това може да доведе до преждевременно раждане, аборт, раждане на мъртво дете, увреждания и инфектиране на новороденото.

Предава ли се листериозата чрез майчината кърма?

Теоретична вероятност за предаването на Listeria monocytogenes чрез кърмата съществува, но тя не е доказана до сега.

Как мога да разбера, че съм инфектиран с листериоза?

Симптомите на листериозата могат да се появят едва след няколко дни, дори седмици, след заразяването и могат да бъдат съвсем леки, вие може даже да не разберете, че сте инфектирани. Ето защо е особено важно да сте предварително внимателни с храната, която приемате при бременност.

При бременната жена листериозата може да протече със симптомите на грип, с внезапна температура, втрисане, болка в мускулите, диария или раздразнен стомах. Силата на симптомите може да варира. Ако инфекцията премине към нервната система, симптомите могат да включват главоболие, схванат врат, объркване, загуба на равновесие или конвулсии. Ако имате подобни симптоми, обърнете се към лекаря си. За да се уточни дали става въпрос за листериоза се прави кръвен тест.

Как се лекува листериозата?

По време на бременност жената се третира с антибиотици срещу листерия. В повечето случаи, антибиотиците предотвратяват инфекцията на плода или новороденото. Антибиотици се дават също и на бебета, родени с листериоза.

Какво мога да направя за да избегна листериозата?

Съвети за бременни жени и други хора в рисковата група:

Не консумирайте хот-дог, месо от консерва, деликатесни меса преди да ги преварите!

Не консумирайте меки сирена от типа на "фета", "бри", "камамбер", синьо сирене, мексикански сирена от типа "queso blanco fresco". Твърдите сирена, полумеки сирена като "моцарела", пастьоризирани сирена, топено сирене, крема сирене и "котидж" сирене могат да бъдат консумирани без проблем!

Не консумирайте пресни пастети от месо. Консервираните и тези, които могат да издържат дълго, могат да се приемат!

Не консумирайте пушени риби-сьомга, бяла риба, пъстърва, треска, тон и скумрия, и морски деликатеси от хладилник, освен ако те не са приготвени на огън. Риба в консерва като тон и сьомга, или такава, която е специално преработена за издържливост, може да се консумира!

Не пийте сурово, непастьоризирано прясно мляко и не яжте храна, приготвена с непастьоризирано мляко.http://www.zachatie.org/images/blue_dot.gif Обработвайте добре на огън сурови пилешки, телешки, свински меса!

Отделяйте суровото месо, пилешко, риба от зеленчуците и сготвените вече ястия!

Измивайте ръцете, ножовете и дъската за рязане след като сте обработвали сурови храни!

Измивайте много добре суровите зеленчуци преди консумация!

Какво още може да се направи?

Листерията живее дори при 4 градуса по Целзий!

Консумирайте пресните храни или сготвените храни колкото се може по-рано!

Почиствайте хладилниците си регулярно!

Използвайте хладилен термометър, за да сте убедени, че температурата в хладилника е под 4 градуса по Целзий!

Какво да правя, ако съм консумирал заразена храна?

Ако сте приели заразена храна, но нямате никакви симптоми, според повечето експерти нямате нужда от тестване или лечение дори и ако сте бременна. И въпреки това трябва да информирате лекаря си, ако знаете, че сте яли заразена храна и сте бременна и в рамките на 2 месеца имате симптоми, подобни на тези при грипа

Дезинфекционни средства

Дезинфекционните средства се използват за унищожаване на бактерии и могат да бъдат прилагани само върху почистени или изглеждащи чисти повърхности.
Ако дезинфекционното средство бъде нанесено върху мръсна или не добре почистена повърхност, процесът на унищожаване на бактериите се затруднява, т.е. средството не достига всички бактерии. При ново производство повърхностите са все още заразени и се стига до пренос върху произвеждания продукт. В най-лошия случай това може да доведе до хранителни отравяния на крайни потребители.

Патогенни бактерии (патогенен означава болестотворен):
Консумацията на хранителните продукти, заразени с такива бактерии, води до заболявания, аборти, а в отделни случаи и смърт. Някои по-известни форми на тези бактерии са: Listeria Salmonella, E.Koli 0157H.

Бактерии, водещи до разваляне:
Хранителните продукти и напитките изглеждат неапетитно имат слизест вид, започват да миришат неприятно.

Бактериите имат нужда от определени условия, за да могат да се развиват. Като основа за своя живот те имат нужда от вода, време и подходяща за тях температура. Тази основа се разрушава, чрез правилно почистване и дезинфекциране.

При идеални условия една бактерия се дели на всеки 20 мин.

След 7 часа от една единствена бактерия може да възникне колония от 21 милиона.

КОНТРОЛ
За да се проведе процес на успешно почистване е необходим контрол. Трябва да бъдат контролирани концентрацията, времето на действие и температурата на водата (тези данни трябва да бъдат документирани в план за почистването и дезинфекциране). Трябва да бъде включена и визуална проверка след фазите на почистване и дезинфекция. Дали всичко наистина изглежда чисто . Микробиологичните тестове доказват дали няма наличие на опасни бактерии.
Такива проверки и контрол гарантират хигиенизираното съоръжение да бъде на разположение за следващия етап на производството.

Химически реакции
Продуктите на Мик тарфик са разработени по такъв начин, че трябва да бъдат смвсвани само с вода. Смесването на различни химикали може да бъде много опасно. По тази причина моля да обърнете внимание на следните предупреждения:

Продуктите, съдържащи киселини, не бива НИКОГА да бъдат смесвани с хлор.Ако това се случи се отделят опасни за живота газове (хлорен газ).

Продуктите, съдържащи киселини, не бива НИКОГА да бъдат смесвани със силно алкални разтвори, защото това би довело до отделяне на голямо количество топлина.

Силно алкалните почистващи разтвори не трябва НИКОГА да бъдат добавяни в гореща вода. Те могат да бъдат добавяни само в студена вода. Силно алкалните разтвори НИКОГА не трябва да влизат в контакт с алуминий, тъй като това ще доведе до корозия на метала.

Лична хигиена

Лошата лична хигиена е една от основните причини за заразяването на продуктите в производствения процес. Въпреки, че съоръжението може да бъде почистено много добре, в следствие на недобрата лична хигиена произвежданият продукт (месен, млечен, напитка) може да бъде заразен и неизползваем.

По тази причина например ръцете трябва да бъдат почиствани в следните случаи:

• при влизане в съоръжението
• след кашляне / кихане
• след контакт с отпадъчни продукти
• след посещение в тоалетната
• след ядене
• след пушене
• след контакт с мръсотия или заразени остатъци / повърхности

За почистване на ръцете е най правилно да се използват първоначално не парфюмиран течен сапун за ръце с дозатор, а след това средство за дезинфекция на ръцете.Т.е.първо измиване и след това дезинфекциране

.Единствено по причини за икономия на време могат да бъдат използвани и комбинирани продукти – т.н.антибактериални сапуни които освен миещата съставка съдържат и определено количество дезинфектант,което трябва да е достатъчно за постигне на необходимия дезинфекционен ефект.

Листерия

(Listeria Monocytogenes) се среща главно в меките сирена и може да се размножава и при хладилна температура. Предизвиква симптоми, подобни на грипа. Особено опасна е за кърмачетата и възрастните хора



Холестерол - Съдържание в храните



Съдържание на холестерол в храните

Вид храна

Съдържание на холестерол (mg/100g)

телешки мозък

1 810

яйчен жълтък

1 560

овнешки или телешки бъбреци

400

свински бъбреци

365

свински черен дроб

310

телешки черен дроб

314

говежд черен дроб

265

масло

260

телешки тимус

225

сметана

124

пиле

90 до 100

сирене

50 до 100

телешко месо

84

мерлуза

77

говеждо месо

67

риба

60 до 70